Какво ще е счетоводното и данъчно третиране, ако българско
дружество закупува криптовалути (биткойн, етериум и други), които смята да
държи за много години напред. При продажбата им ще трябва ли да се начисли ДДС?
А при положение че фирмата не е регистрирана по ДДС, ще представлява ли това
облагаем оборот за задължителна регистрация? Трябва ли да се прави преоценка
ежегодно към 31 декември, както например се прави за чуждестранните валути, или
е допустимо инвестицията да стои в баланса по стойност на придобиване, докато
не се продаaде? Становището, които нашите данъчни
адвокати и консултанти изразиха по така поставените въпроси е следното:
При продажбата им ще
се считат ли те за стока, върху която трябва да се начисли ДДС?
Според съдебната практика при счетоводно отчитане „биткойн“ материализира право на
определена парична сума, поради което може да се приеме, че тя попада в обхвата
на понятието „други прехвърляеми инструменти“, които съгласно чл. 46, ал. 1, т.
3 от ЗДДС са предмет на освободени доставки. Ето защо при продажбата им няма да
се начислява ДДС.
Формира ли облагаем
оборот за задължителна регистрация по ДДС, при положение че фирмата не е
регистрирана по ЗДДС?
Що се отнася до въпроса до задължението на дружеството да се
регистрира по ЗДДС, ще кажем, че за достигане прага от 50 000 лева за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да следи
своя облагаем оборот. Според чл. 96, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС в облагаемия оборот
се включват както осъществените от данъчно задълженото лице облагаеми доставки,
така и онези освободени доставки по чл. 46 от ЗДДС, когато същите са свързани с
основната дейност на лицето.
В ЗДДС има определение на понятието „основна дейност”, но то
е насочено към прилагане разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от закона във
връзка с ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит за придобити
мотоциклети и леки автомобили. Въпреки това според нас това определение може да
се използва и за целите на формиране на облагаемия оборот за задължителна
регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 18а
от ДР на ЗДДС „основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността
на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето
доставки – в случая да имаме предвид извършените освободени доставки по чл. 46
от ЗДДС, представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички
изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец,
независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
Трябва ли да се прави
преоценка ежегодно към 31 декември, както например се прави за чуждестранните
валути, или е допустимо инвестицията да стои в баланса по стойност на
придобиване, докато не се продаде?
В НСС липсват насоки по отношение на счетоводната отчетност
на криптовалутите. В този смисъл точка 3.2, буква „б” от СС 1 предвижда, че
предприятието постига честно и вярно представяне, ако за нерешени в НСС въпроси
прилага такава счетоводна политика, която е в съответствие с МСФО.
Съгласно Решението на КРМСФО от 12.06.2019 година
притежаваната криптовалута може да се представя по един от следните два
подхода:
• като материален запас (стока) или
• като нематериален актив.
Криптовалутите, които се притежават с цел продажба в
обичайния ход на дейността на предприятията, следва да се отчитат като стоки.
Тоест във вашия случай закупените криптовалути с цел бъдеща продажба следва да
се представят във финансовите отчети по реда на НСС като стоки. Съгласно
изискванията на СС 2 стоките следва първоначално да се оценяват по историческа
цена на придобиване, тоест по доставна стойност. СС 2 не допуска стоките да се
представят във финансовите отчети по справедлива стойност, а съгласно точка 3
от националния счетоводен стандарт стоките следва да се представят в
счетоводния баланс по по-ниската от двете стойности:
• доставна стойност и
• нетна реализируема стойност.
Когато доставната стойност превишава нетната реализируема
стойност, разликата (обезценката на материалния запас) се отчита като друг
текущ разход за дейността.
