данъчна ревизия на физическо лице

Разкриване на симулация на частен документ при данъчна ревизия на физическо лице

Разпределяне на доказателствената тежест при данъчна ревизия на физическо лице

При твърдение за симулация в рамките на данъчна ревизия на физическо лице, тежестта на доказване е върху страната, която твърди симулацията. Ревизираното лице не е длъжно да доказвам, че подписаният от него документ не е симулативен. Подписаният диспозитивен документ, има материална доказателствена сила, а именно: доказва че лицата подписали документа са направили именно волеизявленията, написани в документа. Относно разпределението на доказателствената тежест при разкриване на симулация има изобилна съдебна практика на ВКС, част от която са следните решения.

  • Решение №163/15.06.2011г. на ВКС 4-то г.о., по гр.д.№1536/2009г.
  • Решение №184/19.01.2016г. на ВКС ІІІ-то г.о. по гр.д.№6394/2014г.

Субсидиарно приложение на Гражданският Процесуален Кодекс в при ревизия на физическо или юридическо лице

В данъчният процес, съгласно §2 от ДР на ДОПК, субсидирано се прилагат нормите на АПК. В чл.170 АПК се сочи, че тежестта на доказване на изгодни за административния орган факти е върху самия него. И тъй като нищожността на документа е факт, върху който се гради позицията на ревизиращия екип, именно върху него пада тежестта да докаже този факт. В този смисъл е константната практика на АС Бургас, част от която е РЕШЕНИЕ № 2282 ОТ 23.12.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 522/2014 Г. НА АС – БУРГАС:

Съгласно принципа за обективност, посочен в чл. 3, ал. 1 ДОПК, органите по приходите са длъжни да установят фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК (чл. 3, ал. 2 ДОПК ), като административните актове следва да се основават не на предположения или евентуални изводи, а на действителните факти от значения за случая. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл, предпоставките за издаването на РА като утежняващ административен акт следва да се установят от приходната администрация, в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и посредством допустимите, регламентирани в ДОПК доказателства и доказателствени средства.“

В същия смисъл е практиката на ВАС, от които са:

РЕШЕНИЕ № 2557 ОТ 24.02.2021 Г. ПО АДМ. Д. № 9661/2020 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС

„По повод гореизложеното настоящата инстанция на първо място следва да се посочи, че нито ревизионния акт, нито пък съдебното решение, могат да се основават на съмнения или предположения, а следва да се базират на установени въз основа на допустимите от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства факти. /В този смисъл чл. 3, ал. 2 и 3 от ДОПК и решение № 1402 от 02.02.2009 Г. по адм. д. № 11416/2008 Г., І ОТД. на ВАС, Решение № 12519 от 21.10.2014 Г. по адм. д. № 6297/2013 Г., І ОТД. на ВАС и много други/. На второ място съгласно принципа на обективност, прогласен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.“

РЕШЕНИЕ № 13337 ОТ 08.10.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 5073/2019 Г., І ОТД. НА ВАС

„По аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, органите по приходите са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК, като административните им актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. /така и Решение № 13736/15.12.2015 г. по адм. д. № 15276/2014 г., ВАС, I отд., Определение № 1252/25.01.2013 г. по адм. д. № 13694/2012 г., ВАС/. Тези факти и обстоятелства следва да се ценят във връзка с останалите доказателства, събрани в хода на ревизията и в съответствие с тях да се формират релевантните фактически констатации и правни изводи. „

На следващо място, съгласно чл.144 АПК, в административният процес, а оттам и в данъчният процес, субсидиарно се прилагат нормите на ГПК.

Оспорване на датата на частен диспозитивен документ в данъчния процес

Частният документ е с недостоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК единствено и само спрямо така наречените „близки“ трети лица – това са правоприемниците и наследниците на страните по договора. Спрямо всички останали трети лица, т.н. „далечни“ трети лица, договорът има достоверна дата и тежестта на нейното оспорване е върху оспорващият. В този смисъл е еднозначната съдебна практика по чл.181 ГПК, а именно:

– Решение №235/04.06.2010г., на ВКС – ІІ г.о. по гр.д.№176/2010г.;

– Решение №309/20.02.2014 г. по гр.д.№742/2012г. на ВКС І-во г.о.

– Решение №284/17 01 2014 г. по гр.д.№2415/2013г. на ВКС І-во г.о.;

– Решение№207/21.01.2016г. по гр.д.№1381/2015г. на ВКС І-во г.о.

и редица други,  според които:  

“ Трето лице“ по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК ( отм. ) и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.“ – Решение №235/04.06.2010г., постановено от ВКС – ІІ г.о. по гр.д.№176/2010г.;

В същия смисъл е и правната теория, в лицето на проф. Петко Венедиков в  „Писмени доказателства и свидетелски показания в Гражданския Процес“ изд.“Сиби“ 1994г., стр.71, където четем:

„И така, по смисъла на чл.145 ал.! ГПК отм. /сега чл.181ГПК/ датата на частния документ не може да се противопостави на едно лице, в случай , че е недостоверна , ако /1/ Това лице черпи права от лицето подписало документа, и /2/ правата, които  то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.“ Двете предпоставки следва да бъдат налице кумулативно!/бел моя/

С оглед на гореизложеното, при твърдение за симулация, или антидатиране, в тежест на данъчната администрация е да докаже с пълно и главно доказване, че представеният от ревизираното лице документ е симулативен, и оттам нищожен.

Във всички случаи е задължително участието на данъчен адвокат още на ниво ревизия или проверка, за да бъде избегнат тежък съдебен процес, с неясен резултат.

Related Posts
счетоводител бургас

Включването на фактури в дневниците за покупки по ЗДДС като доказателство за извършена доставка

Включването на фактури в дневниците за покупки по ЗДДС като доказателство за извършена доставка   Каква е доказателствената тежест на отразяването на определена покупна фактура

Read More »
данъчна ревизия на физическо лице

Разкриване на симулация на частен документ при данъчна ревизия на физическо лице

Разпределяне на доказателствената тежест при данъчна ревизия на физическо лице При твърдение за симулация в рамките на данъчна ревизия на физическо лице, тежестта на доказване

Read More »
счетоводни услуги Бургас

Дистанционни продажби на стоки, намиращи се в Общността, когато доставчикът е установен в България

Счетоводители Бургас Съветват Съгласно чл.14, ал.1 ЗДДС вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката  на стоки, за която са налице

Read More »
Call Now Button